За Щастието

Веднъж стар мъдър котарак наблюдавал малко котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.

-Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак

-Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана. Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:

-Когато аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?

-Какво? - с удивление попитало котенцето

-Забелязах, че където и да отида, опашката ми е винаги с мен...