Моят дневник за СЪКРОВИЩА

Когато преди седмица открих стария си ученически дневник, започнах с огромно вълнение да го прелиствам и той като вълшебство ме отведе на магическо пътешествие в спомените ми. С такава радост си спомних моите съученици, училището, “пакостите”, мислите които са минавали през мен. НО...онова, което осъзнах трепетно четейки дневника си бе, че в него бях изливала предимно неприятни случки и емоции ... любовни разочарования, приятелски предателства, неспособността ми да се справя с нещо... Вълнуващо беше да се потопя в себе си отпреди години, но започнах да се питам само трудности ли съм имала в живота си тогава. И ако днес погледна това през гледната точка на Закона за Привличането, мога ясно да видя пъзела от проблеми, който съм редяла ден след ден...старателно и последователно. Колкото повече мислим, говорим и изживяваме проблемите, толкова повече проблеми привличаме в живота си. Дадох си ясна сметка, че онова, което най-ярко се е запечатвало в съзнанието ми и което съм изливала в любимия си дневник са били предимно трудностите пред, които съм била изправена. Дали в пъзела на живота ми е имало само трудности в онзи период? Или просто аз съм избирала да забелязвам само проблемите? Дали проблемите ми са били толкова “грандиозни” или аз съм ги подхранвала с вниманието, което съм им отделяла? Не отдаваме ли твърде огромно значение на проблемите, вместо да ИЗБИРАМЕ да се радваме на “съкровищата”, които има в пъзела на живота ни? Да...в пъзела на живота на всеки един от нас има и красиви и не толкова красиви елементи. Колкото повече забелязваме, и благодарим, и разказваме, и пишем за приятните неща, случки, преживявания, вдъхновения, толкова повече приятни неща, случки, вдъхновения ще идват в живота ни. Насочвайки вниманието си към нещо, ние каним още от него чрез мислите и емоциите си. Самите ние сме тези, които ИЗБИРАМЕ какво да поканим...самите ние подреждаме пъзела на собствения си живот. И само от нас зависи дали този пъзел ще е подреден, цветен и слънчев.
В същия този ден, отидох в книжарницата и купих най-красивия тефтер. Направих го моя дневник за СЪКРОВИЩА! И взех решение в него да записвам САМО прекрасните неща от деня ми. Сега в края на всеки мой ден, оставам насаме с дневника си и започвам да “търся” хубавите, радостните мигове, които съм имала щастието да изживея. Всяко малко “чудо”, всяка спонтанна усмивка, всеки красив жест, добра дума, вдъхновение са истински СЪКРОВИЩА. И когато един ден, след години, открия своя дневник, бих искала той да ме върне към чудесата, които съм имала щастието да преживея. Бих искала дневник по дневник да направя малка съкровищница, библиотека за “чудеса”.


А ти? ТРЪГНА ЛИ КЪМ КНИЖАРНИЦАТА ?

Още полезни и интересни статии от Милена Голева тук!

Автор: МИЛЕНА ГОЛЕВА

Статиите и текстовете, написани от Милена Голева в този сайт, са предмет на авторско право. Можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт!